Възстановяване след мускулни травми

От д-р Ралица Стоева

За удобство мускулните травми се класифицират по степен на увреждане.

1.Първа степен опъване е т.н. “разтегнат” мускул. То е обратимо нараняване.
2.Втора степен е частичното мускулно скъсване. То е анатомично увреждане на няколко или повече мускулни влакна , или общо скъсване на снопче мускулни влакна.
3.Трета степен е цялостното скъсване на мускула , т.н. “руптура”.

1.Разтегнатият мускул е функционално обратима
мускулна травма. Тя е в резултат на внезапна ексцентрична мускулна дейност , границата на мускулната еластичност е достигната ,но не надхвърлена.

Цялостта на мускулните влакна е непокътната. Понякога се прави разграничение между разтягането и преразтягането като се има предвид ,че границите на еластичност и цялостност на влакната е прехвърлена. Тогава се получават структурни увреждания на мускулните клетки и в зависимост от тежестта на травмата се описва като частично мускулно разкъсване /втора степен/. При разтегнатия мускул разтягането е паралелно на мускулните влакна и обикновено засяга места със слабо кръвоснабдяване , т.е. онези области , където мускулите се прикрепят към сухожилията. Симптомите са внезапна болка , болка при активно движение , чувствителност , но не и подуване.

2-3. Частичните и цялостни мускулни скъсвания са внезапни и съпроводени със силна болка. Причините за тях са две:

- Некоординиране на движението при максимално контрахиране на мускула.

- Внезапно движение при силно противодействие на контрахирания мускул.

При частичното скъсване /2-а ст./ се получава свиване на мускулните влакна на мястото на раната. Това място е една малка вдлъбнатина пълна с кръв и обградена от сгърчени мускулни краища. 1 –а и 2-а степен се получават в момент на максимално свиване /контракция/.

Най-добри са резултатите след оперативна намеса. В противен случай се появяват атрофични изменения , тъй като мускулът е загубил своята тензия /опъваемост/. Крайният резултат е голям , нефункционален белег, който е болезнен дълго време. След операцията се прави обездвижване като се гипсира. На 3-ия ден започват менталните тренировки , а свиването на мускула – на 8-ия ден.

След свалянето на гипса се провежда физиотерапия , подводен масаж , електро стимулация и леки възстановителни упражнения. Ако няма болки при движение и тестовете за функционалност са отрицателни , тренировките започват след 6-8 седмици. В началото при тренировки мускулът се стяга профилактично с ластичен бинт , за да се избегне мак- сималното му натоварване.

Рехабилитация след мускулна травма

Законът на Шулц-Арндт гласи ,че постуралните стимули /стимули на позата/ са необходими за запазването на функциите на органите. Колкото по-висока е потенциалната работоспособност на един орган , толкова по-силни трябва да бъдат стимулите за да се поддържа това ниво на работоспособност.

На практика това означава ,че колкото по-развит е един мускул , толкова по-голямо трябва да е натоварването , просто за да се избегне функционалната му деградация. Имайки пред вид все по-честите и по-тежки травми , спортистът е изправен пред следния проблем : как може да се избегне загуба-та на функционалност на даден орган , когато той е обездвижен , и как най-бързо да се компенсира създалата се функционална деградация.

Що се отнася до мускулите , това означава те да се предпазят от атрофия , която да се държи в границата на нормалното и след това бързо да се преодолее. Освен това пострадалият спортист особено , ако е от най-добрите, не бива да излиза от ритъма на тренировките.

Трябва да се избегне и “синдромът на изтощение”. Острият синдром на изтощение е в резултат на психологично натоварване , породено от липсата на спортна дейност. Обширните проучвания в рехабилитационните центрове са установили , че систематично провежданите спортни упражнения оказват благотворно влияние върху рехабилитацията , възстановяват по-бързо работоспособността и предпазват от острия синдром на изтощението. Стойността и ефикасността на физиотерапията и кинезитерапията са безспорни.

Отслабването на мускула може да бъде предотвратено или ограничено чрез навременната тренировка за по-бързо възстановяване на функциите без допълнителни усложнения.

Рехабилитационните упражнения трябва да са подобни на тези , които са обичайни за спортиста в неговата дисциплина. Обикновено при мускулните травми поразеният участък не може да се подлага на натоварване за известен период от време , т.е през възстановителния период .

Различните спортни упражнения се избират според вида и тежестта на травмата. Разлика се прави между упражненията предназначени за здравите органи и тези , необходими за рехабилитация на засегнатия крайник или част на тялото.

Д-р Ралица Стоева е дипломиран кинезитерапевт, завършила е Национална спортна академия “Васил Левски”. Д-р Стоева е участвала в обучителни семинари за здравни специалисти в РНЕС /Pacific Health Education Center/; в гр. Бейкърсфийлд, Калифорния, САЩ. Автор на редица публикации - Stoeva,R.- Implication of remedial gymnastics for patients with chronic obstructive lung disease,Pnevmol.i ftiziatr.4,1989,p.32-36, Стоева,Р. – Кинезитерапия и здраве , Хомо Футурус 2003 и др. От близо 10 години се занимава с рехабилитция на бебета и деца.