3. Какво е лечението на счупените кости на горния крайник?

Изборът на лечение на счупванията на горния крайник зависи от много фактори като тежестта на счупването, вида му, мястото на счупване, състояние на пострадалия и т. н.

Същността на лечението на счупванията представлява наместване на фрагментите на счупената кост в нормалното им поожение и съотношение едни спрямо други и задържане на това нормално положение за период от време, достатъчно дълъг за да осигури срастване на костта.

Важен признак за всяко едно счупване е неговата стабилност или нестабилност. Стабилно счупване е това, при което фрагментите не са разместени или ако са разместени и се наместят не проявяват тенденция за ново разместване. Нестабилно счупване е това, при което веднъж наместените костни фрагменти показват тенденция за ново разместване.

Счупвания на мишницата

Ако краищата на счупената кост не са разместени най- вероятно ще се нуждаете само от обездвижване на счупената ръка в циркулярен гипс (обхваща цялата обиколка на крайника) или шина (обхваща част от обиколката на крайника) за 1 до 3 месеца. Съвременните гипсове се правят и от фибростъкло, което ги прави по леки, а някои от тях са и водоустойчиви, т. е. може да се къпете с тях. Все още в България се ползва предимно класическия гипс. Веднъж поставен, може да се наложи гипса да бъде срязан в определен участък или да бъде още удебелен в зависимост от състоянието на ръката. За да се намали отока на травмираната ръка се препоръчва гипсираната ръка да се държи на възглавница или друга подложка нависоко.

При счупвания с разместване на фрагментите се налага първо наместването им. За да се отдаде това по-лесно се прилагат лекарства, които премахват болката на пострадалия и отпускат мускулатурата му (за да се елиминира тегленето и разместването на фрагментите от мускулите, които се залавят за тях). Може да се наложи и прилагането на пълна анестезия (пълна упойка). Целият този процес се нарича закрито наместване. То също завършва с обездвижването на мишницата в гипсв или шина.

При по-сложните счупвания (множествени, с голямо разместване и голям брой фрагменти) или вътреставни счупвания (при тях линията на счупването минава и през ставната повърхност -в случая на раменната кост в лакътя или раменната става) обикновено се налага извършването на операция, при която се извършва наместване на фрагментите по кръвен път и задържането им в нормално положение с помощта на плаки, пирони (поставят се в кухината на тръбестите кости, каквато е раменната кост). игли, хирургични телове, винтове и т. н. След операцията също се обездвижва крайника за различно дълъг период от време (1-3 месеца).

При откритите счупвания, характеризиращи се с много голям риск от инфекция на костта, се налага щателното почистване на тъканите в операционна зала, наместване на фрагментите по кръвен път и задържането им в нормална позиция с гореспоменатите или други средства. НАлага се и провеждането на лечение с антибиотици по венозен път поради големия риск от инфекция. Прави се задължително и ваксинация против тетанус.

Счупвания на предмишницата:

Обикновено тънките кости на предмишницата (лъчевата и лакътната) лесно се разместват при счупване. При стабилни счупвания се предприема закрито наместване на костите (прави се по същия начин както е описано при счупвания на мишницата)и след това крайникът се обездвижва в гипс от кокалчетата на пръстите до над лакътя за 1 до 3 месеца.

При по-тежките счупвания (с много фрагменти, вътреставни, нестабилни и т. н) както и при откритите счупвания се налага извършването на операция, при която костите се наместват и се задържат в правилното си положение с винтове, плаки, пирони, хирургични телове и т. н. При откритите счупвания на предмишницата също в операционна зала се прави щателно почистване на раната, наместване на фрагментите по кръвен път и задържането им в нормална позиция с различни средства. Поради големия риск от възпаление на костта (остеомиелит) се прилагат комбинации от антибиотици по венозен път както се прави и ваксина против тетанус.

Независимо от вида на счупването и начина, по който е било лекувано, като втори етап в лечението се предписва рахабилитационна програма. Основен елемент в нея са упражнения за възстановяване и засилване на ускулатурата на счупения горен крайник (от продължителното обездвижване мускулите на засегнатата ръка отслабват много бързо). Други съставни елементи на рехабилитацията са електростимулации, ултразвуково лечение и т. н. Тази програма обикновено продължава няколко месеца.